Галерия със снимки от концертите през 2011 г. може да разгледате ТУК.
Програма:
|
10 Петък Етнографски Музей - Откриване на Фестивала, 20:00ч. |
Откриване на фестивала МИЧО ДИМИТРОВ – цигулка (Холандия) ВИОЛЕТА ПОПОВА – пиано
Жан-Мари Льоклер Соната № 3 в ре мажор (1694-1764) Un poco Andante Allegro Sarabandе. Largo Tambourin. Presto
Габриел Форе Елегия за цигулка и пиано оп. 24 (1845-1924)
Клод Дебюси Соната за цигулка и пиано в сол минор (1862-1918) Allegro vivo Intermède. Fantastique et Legger Finale. Très animè
Сезар Франк Соната за цигулка и пиано в ла мажор (1886) (1822-1890) Allegretto ben moderato Allegro Recitativo – Fantasia ben moderato Allegretto poco mosso |
|
11 Събота Етнографски Музей, 20:00ч. |
ВЕНЦЕСЛАВ НИКОЛОВ – виолончело и “АКАДЕМИЧЕН КВАРТЕТ” – София КАЛИНА МИТЕВА – цигулка ДАНТЕ БЕРТОЛИНО – цигулка ВЕЛЯН ВАНКОВ – виола ГАБРИЕЛА ЦВЕТКОВА – виолончело
Фр. Купрен Пет концертни пиеси (1668-1733)
Й. Кр. Бах Адажио (1735-1782)
Й. С. Бах Буре в до мажор (1685-1750) Сарабанда в ре минор Прелюд в сол мажор
Л. ван Бетховен Сонатина (1770-1827) Менует М. Т. Парадиз Сицилиана (1759-1824)
Ж.Ибер Гирларзана (1890-1962)
(1842-1912)
(1845-1924)
Е. Елгар “Salut d'amour” („Поздрав на любовта”) (1857- 1934) Две американски песни (спиричуъли) С. Прокофиев Марш (1891-1953)
П. И. Чайковски Анданте кантабиле (1840-1893) Сантиментален валс
Представяне на книгата на В. Николов „Да бягаме ли?” |
|
12 Неделя Зала АМТИИ Старинен Пловдив, 11:00ч. |
НЕДЯЛЧО ТОДОРОВ МАТИНЕ Романтичния свят на Габриел Форе (1845-1924)
НЕДЯЛЧО ТОДОРОВ – цигулка НАДЕЖДА КУЗМАНОВА – пиано
Соната № 1 в ла мажор оп. 13 (1876) Allegro molto Andante Allegro vivo Allegro quasi presto Берсьоз оп. 16 (1879) Andante из албума “Интимни вечери” оп. 75 Соната № 2 в ми минор оп.108 (1916) Allegro non troppo Andante Finale: Allegro non troppo |
|
14 Вторник Етнографски Музей, 20:00ч. |
ТРИО ВЛАДИГЕРОВИ Панчо Владигеров Романс оп. 20 (из сценичната музика към (1899-1978) пиесата „Jarurez und Maximilian”- Фр. Верфел)
Из цикъла „Класично и романтично” оп. 24 : Менует Северна песен Страница от албум
Cake - Walk (из сценичната музика към пиесата “Цезар и Клеопатра” от Б. Шоу, поставена в Deutsches Theater - Берлин)
Фокстрот (1925)
Из цикъла „Акварели” оп.37: Прелюд Танц Меланхолия
Константин Владигеров “Volle(r) Kanton” (композиция от новия албум на братя Валдигерови “For the grеatest and little things”) Константин Владигеров ''E. S. T '' (композиция, посветена на шведския пианист Естбьорн Свенсон; от албума “For the grеatest and little things”)
Александър Владигеров - син “Ръченица” (от албума “For the grеatest and little things”)
Динику-Владигеров “Хоро стакато” Екатерина Владигерова свири на пиано от 5-годишна възраст. Завършва НМУ „Любомир Пипков“ в София с основен предмет пиано в класа на Мария Върбанова, а през 1997 г. и магистърска степен по дирижиране в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ със специално отличие. Продължава обучението си в Университета за музика и изящтни изкуства във Виена (Австрия) със специалности дирижиране, оперна корепетиция и пиано. Екатерина Владигерова е хоров ръководител, пианист и камерен изпълнител. Александър Владигеров е роден на 17 август 1978 г. в София. Свири от 9-годишна възраст на тромпет. Записва джаз отдела на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София, със специалност тромпет. В периода 1999-2004 г. следва във Виенската музикална консерватория джаз тромпет при проф. Р. Полицър и М. Холцхакер.Завършва следдипломна квалификация при проф. Джерърд Присънсър в Кралската музикална академия – Лондон. През 2002 г. печели Първа награда на конкурса „Фиделио“ със собственото си джаз трио „Владигеров“, а през 2003 г. - Първа награда от конкурса „Фиделио“ със своя брат Константин Владигеров като част от джаз дуото „Владигерови“. От 2002 г. работи в Бургтеатър (Виена) като музикант и композитор. Константин Владигеров е роден на 17 август 1978 г. в София. Възпитаник е на НМУ„Любомир Пипков“ в София, със специални предмети пиано (при Мария Върбанова) и кларинет (при проф. Борислав Йоцов). През 1997–1998 следва кларинет в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в класа на проф. Д. Димитров. След една година (1998–1999) в подготвителния клас по композиция в Университета за музика и изящтни изкуства във Виена (Австрия) записва джаз саксофон и джаз пиано във Виенската музикална консерватория в класа на Оливър Кент. През 2002 г. получава Първа награда на конкурса „Фиделио“. Има постоянни изяви като джаз пианист заедно със своя брат Александър Владигеров в Австрия, България, Германия, Португалия, Полша, Словакия и др. Изявява се и като музикант в Бургтеатър (Виена). Трио ВЛАДИГЕРОВ е създадено заради огромната радост на Екатерина, Александър и Константин - да музицират заедно. Проектите им имат за цел да представят музикалната традиция на фамилия Владигерови и нейното развитие в продължение на три поколения. Наред с класическите творби на техния гениален дядо проф. Панчо Владигеров (1899-1978), в програмите им са включени негови произведения от берлинския му период, считани за едни от първите джазови произведения в българската музика. Триото използва оригинални аранжименти на автора или транскрипции на баща им - Александър Владигеров (1933-1993), диригент и композитор, както и свои собствени композиции. Съставът изнася концерти във Виена, Будапеща, Рим, Прага, Берлин, Лондон, Монреал, Торонто и Мюнхен. |
|
15 Сряда Етнографски Музей, 20:00ч. Концертът няма да се състои поради обявения национален траур. |
АЛЕКСАНДЪР ПОЛЯКОВ – пиано (Украйна ) 200 години от рождението на Лист
Концертът е под патронажа на инж. Димитър Георгиев, почетен консул на Украйна в Пловдив
Фр. Шуберт Емпромптю D 899 № 3 в сол бемол мажор (1797-1828) Соната в до минор D 958 Allegro Adagio Menuetto Allegro-Trio Allegro Шуберт-Лист „Горски цар” („Erlkönig”) S 558/4
Ф. Лист Унгарска рапсодия № 9 S 244/9 (1811-1886) Полонеза № 1 в до минор S 223/1 Полонеза № 2 в ми мажор S 223/2
Вагнер-Лист Увертюра към оп. „Танхойзер” S 442 Александър Поляков е завършил Специално музикално училище „Лисенко”, Киев (1996-2005) и Националната музикална академия на Украйна “Чайковски” (2005-2010) при Борис Архимович и Татяна Росчина. След това специализира в Бостънската консерватория при Майкъл Люин. Александър Поляков има над 15 години сценична кариера с оркестри катоНационалния симфоничен оркестър на Украйна, Киевския филхармоничен оркестър, Филхармоничен оркестър Черингов, Филхармоничен оркестър Черновци, Филхармоничния оркестър Суми, Щатскапеле Ваймар. Изнася рецитали в Украйна – Киев, Миргород, Ужгород, Суми, Виница, Чернигов, Черновци; в Полша, Русия – Москва, Словакия – Кошице, Германия – Етлинген, Моерс, Ваймар; Австрия – Виена, Италия – Лониго, Перуджа; САЩ – Бостън, Нютън. От 13 години участва с камерни оркестри и самостоятелни изпълнения. Изявява се и на редица фестивали. Носител е на награди от международните конкурси „Франц Лист” – Ваймар-Байройт (2009), Музикални празници Перуджа (2008), Обществото „Стейнуей” в Масачузетс, Бостън (2008), Синсинати – САЩ (2007) и международния клавирен конкурс „Хоровиц” – Киев (2007). |
|
16 Четвъртък Етнографски Музей, 20:00ч. Концертът се отменя поради обявения национален траур. Следващата дата ще бъде обявена допълнително. |
“CELLISSIMO” ОТЛОЖЕНИЯТ НА 16 ЮНИ ЗАРАДИ НАЦИОНАЛНИЯ ТРАУР КОНЦЕРТ НА „ЧЕЛИСИМО” ЩЕ СЕ СЪСТОИ НА 23 ЮНИ (ЧЕТВЪРТЪК) ОТ 20 ЧАСА В ЗАЛАТА НА НАЦИОНАЛНОТО МУЗИКАЛНО УЧИЛИЩЕ. Продадените за предишната дата билети важат без заверка, нови могат да се купят от касите пред общината и пред залата. |
|
17 Петък Драматичен театър (голяма зала), 19:00ч. |
ТЕОДОСИЙ СПАСОВ – кавал и вокал ДОРОТЕЯ ДИМИТРОВА – цигулка АНА ИВАНОВА – цигулка МИХАЕЛА ПЕЕВА – виола ЙОЛАНТА ДЕЛИБОЗОВА – виолончело СМИЛА СТОЕВА – ударни инструменти 1. “Отвъд границите” 2. “Островът на козите” 3. “Странен повод” 4. “Огнен празник” 5. “Юнус Емре” 6. “Йовка Кумановка” 7. “Пуста младост” 8. “Елено” 9. “Нещо прекрасно” 10. “Хвърчило” 11. “Цигански танц” 12. “Сей боб” 13. “И в рая има ад” Наричат Теодосий Спасов кавалджията на света. Стилът му е уникален, смес от фолклор и джаз. Tеодосий Спасов е роден на 4 март 1961 година в град Исперих. Завършва СМУ „Филип Кутев” в град Котел и АМТИИ в Пловдив. Той e първият, който започва да свири джаз на кавал, а смесването на народна музика с елементи от джаз и класика са в основата на почти всички авторски пиеси на Теодосий. В последните години пише музика за симфоничен оркестър и кавал. Свири с фолклорни и джазови състави, с именити български и чужди музиканти, между които Иво Папазов, Георги Янев, Петър Ралчев, Милчо Левиев, Йълдъз Ибрахимова, Симеон Щерев, Веселин Николов, Петър Петров, Анатоли Вапиров, „Акустична версия”, групата на индийския перкусионист Трилок Гурту, Раби-Абу Халил, Глен Велез, Дейв Лийбман, Глен Мур, Мино Синелу, Пол Макендлез. Три години свири в световно- известното ирландско музикално-танцово шоу “ Riverdance” През 1995 г. списание „Нюзуик“ го определя като един от най-талантливите музиканти от Източна Европа. Освен концертните си изяви Теодосий Спасов композира музика за документални и игрални филми и театрални постановки. Носител е на много отличия и награди, между които наградата на Международната академия за изкуства в Париж (1996), „Музикант на годината“ (1997 и 2002), Статуетката на Аполон Токсофорос за дългогодишното му ярко присъствие в българския музикален живот и успехите му на световните сцени (2001). Има издадени над 20 компактдиска със солови изпълнения и с различни музикални формации. Теодосий Спасов и Небесни струни Теодосий Спасов и Небесни струни е състав, създаден по идея и покана на фестивала „Балканска треска“ във Виена. Музиката им събира в себе си нюанси от европейската класическа музика и балканския фолклор, преплетени с новаторски аранжименти в духа на джаза. Всяка от пиесите, изпълнявани от Теодосий Спасов и «Небесни струни» носи свой собствен магнетичен заряд и настроение. Усещането за лекота, изящество и възвишеност се сменя с бурната страст и темперамент на огъня и циганския танц, по-носталгичните композиции са заредени с пречистващата сила на музиката на Теодосий. Кавалът му лъкатуши междудълбоката мъдрост на народното творчество и традиции и душевното спокойствие на открилия хармонията вътре в себе си човек. „Спасов не просто оцелява в посткомунистическата културна пустош – той създава нов музикален жанр.“ списание ”Нюзуик” (1995) |
|
18 Събота Етнографски Музей, 20:00ч. |
КВИНТЕТ “VITRAIL” Сарабанда, пасторал и остинато оп. 76
Соната за кларинет и пиано оп. 26/А
Из „Български танци” „Чанове, китеници и зелени морави” Хорото се разтуря Родопско ноктюрно Тропанка
Багатели за мъжки глас и пиано – III тетрадка върху народни текстове, оп. 61 “Изходната точка на творчество на Николай Стойков от първите композиционни опити до последните му произведения е българският фолклор. Веднага искам да кажа, че отражението, което дава народнопесенното творчество интонационно мислене и нашият колоритен ритъм, се пречупва през призмата на една богата творческа личност.” Панчо Владигеров Николай Стойков е роден на 23.06.1936 г. в Пловдив. Завършва класа по композиция на проф. П. Владигеров в НМА – София. След дипломирането си има шанса да специализира композиция и теория на музиката в Московската консерватория при личности като Дмитрий Шостакович, Тихон Хренников и Юрий Холопов. След завръщането си започва активна преподавателска дейност във ВМПИ – Пловдив (днес АМТИИ), където от 1976 година е доцент, а от 1987 - професор. Избиран е за заместник - ректор и декан на факултет “Музикален фолклор, хореография и изобразителни изкуства”. През 1972 година се включва при създаването на специалността "Народни инструменти и народно пеене", а впоследствие и на специалността "Дирижиране на народни състави". Съвместно с Кирил Дженев е един от създателите на ансамбъл "Тракия". Като композитор Николай Стойков твори активно в областта на камерната, хоровата и сценичната музика, както и в обработката на български автентичен фолклор. Негови произведения са изпълнявани в Англия, Холандия, Германия, Русия, Япония, Полша, Чехия, Белгия и др. С негови песни български хорове са спечелили над 30 награди на международни конкурси в Талин, Естония (1975), Корк, Ирландия (1976), Ланголен, Англия (1976), Арецо, Италия (1982), Варшава, Полша (1981) и др. Редица негови произведения са записани на грамофонни плочи, аудиокасети и компактдискове. Голяма част от творчеството му е издадено от ДИ "Музика". Автор е на 15 пособия за обучението на студентите от фолклорните специалности в Академията. С педагогическата си дейност е допринесъл за духовното израстване на над 25 випуска народни инструменталисти, диригенти и педагози. Оказал е незаменима помощ в развитието на двете фолклорни музикални училища в Широка лъка и Котел. Николай Стойков е носител на редица български и международни награди, между които трикратно на ордена "Кирил и Методий", двукратно на наградата "Пловдив", на академичната награда "Медения чан" и други. Автор е на книгите “Пред огледалото” (2006) и “Без ноти” (2010) Мисли на композитора “Няма да мине много време и “мъчните” български ритми ще се засвирят.” “Фолклорът трябва да бъде изстрадан от композитора, иначе той ще се превърне в тресавище за него” “В музиката трябва да има ЗОВ” “Днес се забелязва същото явление от началото на века, от “ерата на джаза”: българските народни музиканти, подобно на големите “негра” в музиката, със същата лекота и свежест свирят и импровизират, създавайки свой еталон и отпечатък в изкуството.” “Аз не знам какво искам, аз знам какво НЕ ИСКАМ!” |
|
19 Неделя Зала АМТИИ Старинен Пловдив, 11:00ч. |
КАЛУДИ КАЛУДОВ – тенор КЛАВИРНО ДУО ДОРА И АНАСТАС СЛАВЧЕВИ РОМЕО СМИЛКОВ – пиано ЕДУАРД САРАФЯН – кларинет, ВЕЛИСЛАВА КАРАГЕНОВА – пиано, Сарабанда, пасторал и остинато – оп. 76 Соната за кларинет и пиано – оп. 26/А Из „Български танци” „Чанове, китеници и зелени морави” Хорото се разтуря Родопско ноктюрно Тропанка Багатели за мъжки глас и пиано – III тетрадка върху народни текстове, оп. 61
|
|
19 Неделя Етнографски Музей, 20:00ч. |
ИВО ВЪРБАНОВ Й. Брамс (1833-1897) Соната за кларинет и пиано оп.120 № 2 в ми бемол мажор Allegro amabile Allegro appassionato Andante con moto Allegro Allegro Adagio Andantino grazioso Allegro Соната за пиано и виолончело оп.99 № 2 във фа мажор Adagio affettuoso Allegro passionato Allegro molto |
|
20 Понеделник Етнографски Музей - Закриване на фестивала, 20:00ч. |
Й. Хайдн (1732-1809) Соната за цигулка и пиано в сол мажор Andante Allegro Соната за пиано в си минор № 34 Allegro Andante Presto Фр. Шуберт (1797-1828) Голямо дуо в ла мажор Allegro moderato Andante Scherzo. Рresto Allegro vivace Й. Брамс (1833-1897) Шест пиеси оп.118 (1893) Интермецо в ла минор Интермецо в ла мажор Балада в сол минор Интермецо във фа минор Романс във фа мажор Интермецо ми бемол минор
Рапсодия оп.119 в ми бемол мажор |